За този блог
Гласове: 451
Постинг
09.01.2012 01:43 -
Тя, планината
Гоце Делчев. На възел от преплитащи се магистрали пъпли един преминаващ автобус. Бърза съсредоточено да отнесе пътниците надалеч към точка Б. От десетина минути като мравчица си пробива път неотклонно следвайки пунктираната осова линия, обикаляйки спокойното планинско туловище, разстлало могъщата си мускулатура току на метри от канавката.
Гледам белите върхове и си мисля, че макар големите планове, май и този път ще се разминем. Сещам се за откъслечни моменти от зората на несъвсем залязлата си младост, в които крачехме из недоровените пъртини, въргаляхме се в току що навалелия сняг и брояхме отпечатъците от обувките си до поредната хижа, в която вече ни чакаше чайника на печката и мириса на бор от топлия огън.
Ще ми се да изскоча навън и да се вкопча в нея. Да забия пръсти, да захапя със зъби тези подножия и с мъката на прохождащо дете да тръгна нагоре им. Да се слея с извивките, да бъда едно цяло с душата и, да усетя пулса на туптящите и вени. Планината, където намерих най-важния човек в живота си. Която ме влюби в снега и ме научи да карам ски. Която ще напълни дробовете ми до дъно, докато усетя болката от игличките замръзнал въздух, навлизащи през трахеите.
Иска ми се да я прегръщам докато я заболи. Докато моето тяло не остави дълбок тъмен отпечатък в нея. Докато душите ни не забият в един ритъм. Докато не оставя сърцето си в нея.
Гледам белите върхове и си мисля, че макар големите планове, май и този път ще се разминем. Сещам се за откъслечни моменти от зората на несъвсем залязлата си младост, в които крачехме из недоровените пъртини, въргаляхме се в току що навалелия сняг и брояхме отпечатъците от обувките си до поредната хижа, в която вече ни чакаше чайника на печката и мириса на бор от топлия огън.
Ще ми се да изскоча навън и да се вкопча в нея. Да забия пръсти, да захапя със зъби тези подножия и с мъката на прохождащо дете да тръгна нагоре им. Да се слея с извивките, да бъда едно цяло с душата и, да усетя пулса на туптящите и вени. Планината, където намерих най-важния човек в живота си. Която ме влюби в снега и ме научи да карам ски. Която ще напълни дробовете ми до дъно, докато усетя болката от игличките замръзнал въздух, навлизащи през трахеите.
Иска ми се да я прегръщам докато я заболи. Докато моето тяло не остави дълбок тъмен отпечатък в нея. Докато душите ни не забият в един ритъм. Докато не оставя сърцето си в нея.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
