Езерото е голямо и тюркоазено синьо. Понякога изомрудено зелено, бледо лилаво или кехлибарено жълто. А рядко светло сиво. Обикновено е спокойно, но винаги набраздено по повърхността от вятъра.


Над водата се носи лека сутрешна мараня, въздухът е свеж, чак реже дробовете. Краката са мокри от росата, която е покрила тревата, кея, лодките, къщичките за птици. Цари привидно спокойствие, но обитателите са будни, готови за живот. 



Движението се усеща във въздуха, в привидната тишина. Всякаш всички ходят на пръсти, опитват се да не нарушават чуждия сън, но само след секунда, при невидимо подаден знак ще креснат с пълно гърло. Хор от звуци, от нетърпение, от жажда за живот.



Обитателите са всякакви. Малки,...



средни...



И големи.....



Будни....



и спящи....



Моята разходка беше малко закъсняла. А уж се опитвах да хвана изгрева. Да, ама тук не е като в града. Тук и слънцето май едва затваря очи за няколко часа. Като че не иска да пропусне нищо - ни минута от времето си за действие. Минава, погалва върховете на дърветата, поема дъха на земята, докосва водата. Надниква любопитно през паяжините, потупва лекичко по човката. Оглежда изображението си на повърхността като в огледало, а после бръква с пръст във водата чак там, до дъното. Усмихва се и за капак, разрошва прическата на някой и друг облак. Добро утро!

 

Така започна една съботна сутрин...

сутрин! :-)

Карсиво място, но кое е езерото?

I kompoziziata kato zialo!!!
Pozdravi!

Хареса ми.

къде е това чудно местенце! нвероятно е,като че не на тази планета-толкова шумна и бързаща за някъде..цяло щастие е да изживееш това райско спокойствие и земен мир..завиждам ти благородно и ти пожелавам повече съботни утрини да посрещаш по подобен начин :) мястото наистина е невероятно,поне така изглежда от снимките ти,бих искала и аз да усетя спокойствието му,та дори и за миг.......

Може ли да попитам къде е това красиво място? :)

а къде е това???

които попитаха. Мисля, че в следващия си постинг ще разкажа малко повече и ще кажа кое точно е мястото.:)